ОСТАНЕТЕ ЗАЕДНО
Информационна кампания за превенция срещу отнемане на деца с български произход, живеещи в чужбина, от техните родители, в следствие на поставяне на децата в риск или неспазване на местното законодателство:
1. КОЙ ОТГОВАРЯ ЗА ЗАКРИЛАТА НА БЪЛГАРСКО ДЕТЕ В ЧУЖБИНА?
Ако семейство български граждани се установи трайно в друга държава, то тяхното обичайно местопребиваване също се променя и е в тази държава – независимо, че имат постоянен адрес в България. От този момент за закрилата и благосъстоянието на децата в това семейство действат законите и органите на чуждата държава. А тя при определени обстоятелства може да наложи мерки за закрила, ако прецени, че детето се намира под риск.
Няма значение откъде е детето. Има значение къде е в момента.
2. КАКВИ МОГАТ ДА БЪДАТ МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА?
В зависимост от степента на риска, мерките за закрила могат да бъдат различни. Най-леките включват наблюдение на детето от социалните служби и задължение за посещение и консултации със специалисти като лекари, педагози, психолози. При по-тежките случаи, може да се стигне до настаняване на детето и един от родителите в специализирано жилище. А най-крайната мярка е извеждане на детето от семейството.
Затова е важно да знаем: Отговорността да сме родители изисква превенция срещу това, дори несъзнателно, да поставим детето си под риск.
3. КОГА ДЕТЕ Е ПОД РИСК?
Всяка държава има свои собствени правила за оценка на риска и нуждата от закрила на дете. Затова е важно да сме добре информирани какви са тези правила в избраната от нас държава.
Най-общо като риск се приема действие или бездействие на родителя, което застрашава детето.
4. ОТКЪДЕ ДА СЕ ИНФОРМИРАМ КАКВИ СА ПРАВИЛАТА В ДЪРЖАВАТА, КОЯТО АЗ СЪМ ИЗБРАЛ?
Необходимо е родителите да се обърнат към българската дипломатическа или консулска служба в избраната държава. Оттам могат да предоставят данни за контакт с компетентните институци по отношение закрилата на децата, както и надеждни електронни източници на информация за конкретната държава.
Не разчитайте безрезервно на информацията в интернет! Необходимо е да я потърсите директно от избраната държава.
5. КОЙ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?
При стартиране на процедура по надзор или отнемане на дете от семейството му в чужда държава, родителите трябва веднага да потърсят услугите на местен адвокат, специалист по семейно право. Съдействие за това може да окаже българското посолство или консулство, като предостави списък на надеждни адвокати за правна защита.
Важно е да се знае, че българският съд и органи за закрила на детето нямат правомощия и не могат да се намесват в започнала процедура по налагане на мярка за закрила в чужда държава.
6. КОИ ДЕЙСТВИЯ И ПОВЕДЕНИЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОЦЕНЕНИ КАТО РИСК ОТ СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ
Рискове, свързани със здравето: Неявяване на задължителни профилактични прегледи. Пренебрегване на лекарски препоръки и отказ от назначено лечение. Сериозно заболяване на детето, което изисква специфични грижи – например сърдечно увреждане, нужда от диализа или трасплантация, синдром на Даун.
При подобни обстоятелства е възможно под наблюдение да се постави не само болното, но и здравото дете в семейството.
Рискове, свързани с дома и семейната среда: Непълнолетни родители или очаквано раждане в многодетно семейство, поставено под наблюдение на социалните работници. Твърде малко жилище или жилище с недобри условия за живот. Честа смяна на адреса и населените места в рамките на държавата. Нередовно заплащане на наем и режийни разходи.
При непълнолетни родители е възможно детето да бъде отнето от семейството непосредствено след раждането му.
Рискове, свързани с насилие: Системни скандали между родителите, или между родителите и детето. Налагане на сурови наказания, удари, побой, дърпане на ръка или ухо, плесници. Незачитане волята и правата на децата в по-зряла тийнейджърска възраст – например да бъдат наричани с име, което не издава българския им произход, или да поддържат романтични отношения с лице от друга раса. Употреба на алкохол и наркотични вещества. Обвинения в упражнено домашно насилие между родителите – без значение дали са основателни, или не.
В много страни гражданите възприемат за свой дълг да сигнализират незабавно властите, ако научат или забележат подобни прояви и обстоятелства.
Рискове в училище: Системни отсъствия на детето от учебните занятия или лоши резултати от обучението. Необичаен външен вид – например детето е твърде слабо или твърде пълно от възприетото в съответната държана. Занемареност. Наличие на физически белези, рани, изгаряния, следи от ухапвания – презумпция за насилие в семейството.
Ако детето е твърде мълчаливо и се изолира от съучениците си, или пък е твърде буйно и агресивно, това може да направи впечатление на училищните власти.
Рискове, свързани със сигурността: Оставяне без надзор у дома, в колата или на улицата на дете до 10-годишна възраст. Извеждане на детето от страната без съгласието на другия родител. Отказ от контакт със социалните служби. Извеждане на детето от страната при вече започнала процедура по надзор или отнемане на родителските права. Отказ от настаняване в социално жилище по предписание на местните служби.
Ако съдът или социалната служба са наредили родителите да живеят разделени, или единият родител да не вижда детето, нямате право на тайни срещи помежду си.
ЗАПОМНЕТЕ! ВСЯКА ДЪРЖАВА ИМА СВОИ СОБСТВЕНИ ПРАВИЛА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА!