На 8 октомври 2020 г. посланик Марин Райков откри изложбата “Небе от Звезди”, част от серията пътуващи изложби на “Проекти Скрита Идентичност”, курирани от г-жа Полина Ангелова.
Изложбата, вдъхновена от 77-мата годишнина от спасяването на българските евреи по времето на Холокоста може да бъде разгледана в Българския културен институт в Лондон /при спазване на съответните правила за безопасност в контекста на пандемията от Ковид-19/.
Слово на посланик Марин Райков:
Бих желал да приветствам тази изложба, която е част от един по-широк проект, свързан със спасяването на българските евреи – крупно историческо събитие, спрямо което европейската историческа памет остава в дълг, независимо от всепризнатите факти. В един от периодите на най-плътен мрак в нашата европейска история, белязан от мащабна вакханалия на омраза и смърт, каквато всъщност е Холокостът, българската политическа класа, Българската православна църква и огромната част от българската нация издържаха морален изпит на зрялост и благородство, какъвто за съжаление други национални общности не успяха да положат успешно. Тези българи, които участваха с дълбока убеденост, че спасяването на нашите еврейски съграждани е част от патриотичния им дълг нямаха в нито един момент убеждението, че вършат героизъм. За тях, за висшия църковен клир на България, за царската фамилия, това беше акт, равносилен на атестация за принадлежност към християнската цивилизация и към семейството на цивилизованите нации. Категоричното отхвърляне на самото съществуване на някакъв „еврейски въпрос“ в България беше повсеместно и единодушно, независимо от антиеврейското законодателство, което отделни екстремисти наложиха на българското общество. Съзнанието за значението на акта на спасение на нашите съграждани – евреи през Втората световна война има значение не само за утвърждаването на историческата ни памет и идентичност, но и за налагането в ценностната система на днешното и на бъдещите български поколения на толерантността, солидарността с близкия, уважението към културния плурализъм и разнообразието в единната ни национална общност. Същевременно това е и повод за дълбок размисъл и за свеждане на глава пред паметта на 11 000 евреи от Македония и от Тракия, които не бяха спасени от българската администрация, нито получиха същия израз на солидарност от местната българска общност. Тяхната смърт, като част от Холокоста, ангажира нашата съвест и нашите размисли на теми, които отиват отвъд констатацията за нацисткото варварство. Днес ние имаме ясното съзнание за необходимостта да не преставаме да оценяваме стойността на загубения живот на невинните, както и този на 48-те хиляди спасени български евреи. Именно тези размисли ми дават повод да приветствам всеки проект, поставящ във фокуса на общественото внимание спасяването на българските евреи.