Любопитно за сградата на Българското посолство в Лондон
Сградата на посолството на 186-188 Queen’s Gate e на около 140 години. По стандартите на Лондон това не е постройка в напреднала възраст, но въпреки това тя има богата история, отразяваща викторианския размах в растежа и обновлението на града през втората половина на 19 век.
Пощенските регистри от навечерието на 20 век и първите му десетилетия показват, че сградата е била дом на много изтъкнати личности – депутати, магистрати, духовници, бизнесмени и високопоставени военни. През годините списъкът на обитателите й често се чете почти като извадка от справочниците Who’s Who.
През второто десетилетие на 20 век тук живее например депутатът от Консервативната партия Алфред дю Крос, след приключването на мандата му като член на Камарата на общините. Тук преминават и последните години от живота на адмирал сър Фредерик Брок, носител на множество военни отличия и бивш командващ подразделението на кралския флот в Гибралтар, а по-късно и на островите Шетланд и Оркни. В сградата са живели също викарият на близката църква Holy Trinity преп. Джеймс Ханей, директорът на „Дейли Мейл” в периода 1922-26 сър Андрю Кеърд, а също и дядото на нашумелия колумнист на „Гардиън” Джордж Монбио, Морис, който е и един от първите управители на лондонското Трокадеро.
Наред с други знаменити личности, те обитават апартаменти в сградата, известна през почти целия 20 век под името Queen’s Gate Mansions. Замисълът при построяването й обаче е бил друг. Както повечето сгради със сходна архитектура в района на Южен Кенсингтън, тя е била проктирана като три отделни еднофамилни къщи с номера 186, 187, 188, което личи ясно от трите запазени дорийски портала.
Според справочника Survey of London, строителството й започва през 1876 – годината, в която в България избухва Априлското въстание. Това е период на бурно развитие в тази част на Кенсингтън, която до Голямото изложение през 1851 е почти незастроена. След големия успех на изложението, Кралската комисия, осъществила организацията му, начело със съпруга на кралица Виктория принц Албърт, се заема с развиването на района. Комисията купува земята около днешния Exhibition Road, а визията на принц Албърт е тук да се изградят музеи, колежи и средища на изкуствата, така че Южен Кенсингтън да стане постоянен център за просвещение и духовно издигане на гражданите.
Така започва да се оформя днешната зона на музеите, Импириъл Колидж и Роял Албърт Хол. Самият принц Албърт умира през 1861 г. и не успява да види голяма част от тези начинания в завършен вид, но приносът му се радва на голямо обществено признание, а лондончани от 19 век започват да наричат района около музеите „Албъртвил”.
Затова не е изненадващо, че по проект трите къщи, обитавани днес от българското посолство, са се наричали Albert Gotha Mansions. Земята, върху която те са изградени, също е била собственост на Кралската комисия за изложението. Тя отдава парцела за строителство на предприемача Уилям Дъглас, чиято строителна компания вече е изградила няколко други сгради на Queen’s Gate. Този парцел е един от последните от източната страна на булеварда, които са отдадени за застрояване.
През 70-те години на 19 век западната страна на Queen’s Gate, заедно с напречните й улици в посока Gloucester Road, вече е застроена с модерните по онова време неколкоетажни редови къщи с класически елементи. Повечето от тях са с бели фасади, покрити с характерната за викторианските къщи замазка, известна на английски като stucco, която позволява оформянето на орнаменти.
Всяка от тях по правило е предназначена да се обитава от едно семейство заедно с прислугата им. Етажите на нивото на улицата с техните еркерни прозорци са обичайното място за трапезарията, в която се хранят господарите на дома и техните гости. На първия етаж над нея се намира салон, понякога библиотека или работен кабинет. Следващите етажи са мястото на спалните, а таванските стаи се обитават от прислугата, чиито работни места – кухнята, пералнята или помещението за миене на съдове, се намират в мазето.
Бурното развитие на района и плановете за превръщането му в културен център правят жилищата около него особено привлекателни за заможни, модерни лондонски семейства в активна възраст, а през 60-те и началото на 70-те години на 19 век имотите на запад от Queen’s Gate се купуват на по-високи цени от заложените в плановете на строителните предприемачи, предвиждащи обикновено между 5 и 6 хиляди паунда на имот.
Това кара Уилям Дъглас да възлага големи надежди на проекта Albert Gotha Mansions. Наетият от него архитект Р. А. Люкок замисля сградите по вече утвърдилия се в района модел – четири етажа над мазе плюс мансардни помещения, класически стил и измазана бяла фасада. Albert Gotha Mansions обаче изглежда се появяват на пазара твърде късно, точно в момента, когато популярността на този тип сгради започва да отминава.
По време на завъшването на проекта списанията за строителство вече се оплакват от еднообразните бели класически фасади в новите квартали, а на мода започват да излизат елементи от традициите на английската провинция. Такива са например червените тухлени фасади и открити греди на някои от по-късните сгради на север от българското посолство в посока Хайд парк, построени в така наречения стил на „националното възраждане”.
Дъглас така и не успява да продаде Albert Gotha Mansions до 1888 година, когато компанията му обявява фалит, а трите къщи под номер 186, 187 и 188 са преустроени в апартаменти. Новите собственици започват да ги отдават под наем, като променят името им на Queen’s Gate Mansions в опит да скъсат връзката с първоначалния неуспешен проет.
Под новото си име сградата фигурира в данните от преброяванията на населението и в пощенските регистри чак до 70-те години на 20 век, когато е придобита от българската държава. Посолството се нанася тук в края на 70-те, след като в продължение на три десетилетия е се е помещавало в сградата на номер 12 Queen’s Gate Gardens.
През 1970 г. сградата на посолството е включена в списъка на защитени обекти от архитектурното наследство на Великобритания. Тя попада в така наречената категория II, в която се включват „сгради от национална важност и представляващи специален интерес”. Сред особено ценните й елементи са порталите в дорийски стил, богатият корниз под мансардния етаж и коринтските полуколони, украсяващи два от прозорците на втория етаж на номер 186 и 188.