The Bulgarian Ambassador in London sent the following open letter to the University of Liverpool in the context of the University’s decision to rename a building on campus named after William E. Gladstone, British Prime Minister and great supporter of the Bulgarian people:
The Rt. Hon. Earl of Derby, DL June 18th, 2020
President of the Council
University of Liverpool
Foundation Building,
Liverpool – L69 7ZX
My Lord,
I am sending you this open letter in the context of the University of Liverpool’s recently announced decision to rename a building named after Prime Minister William E. Gladstone.
During the historical period when the abolition of slavery was a topical political subject (18-19th c.), Bulgarians overwhelmingly opposed this practice. Perhaps due to our people’s own experience as “rayah” in the Ottoman Empire, an oppressed status marginally exceeding that of slaves, Bulgarians had genuine sympathy for those in bondage. Therefore, it was only natural that Bulgarian publications from the National Revival period lent their moral support to the Abolitionist cause and the Union during the American Civil War. Later, when Bulgarian statehood was reestablished in 1878 – not without William Gladstone’s support – Bulgaria’s first Constitution included the provision that “every slave, regardless of gender, faith or nationality, will be free once they set foot on Bulgarian territory.”
This brings me to the issue of William Gladstone. I am deeply disappointed (and I believe I speak for many Bulgarians working and studying in the UK as well) to see that the doubtlessly correct rejection of racism and police brutality has, at the University of Liverpool, led to the – in my opinion – unfair decision to strip a building on your campus of Gladstone’s good name.
I find it surprising to see that a man’s entire life and worth is judged solely on a speech he made in Parliament at the very beginning of his career, as a 23 year old MP. William Gladstone remained politically active well into his late 80s. During his long and illustrious political career Gladstone’s political convictions evolved dramatically and he came to be an ardent critic of slavery.
In addition to that, Gladstone supported a number of causes that were seen by some of Britain’s leading politicians as going against the country’s national interest. In other words, Gladstone supported causes that were morally justified rather than economically or politically advantageous. Bulgarians are among a list of nations that can be grateful for Gladstone’s support during their time of need, in our case – during one of our darkest hours.
After the April Uprising of 1876 – against the Ottoman system of slavery – that had been violently suppressed by the Ottomans, Gladstone was the most prominent British political figure who actively opposed the “Bulgarian Horrors” as he referred to the mass murder of Bulgarian civilians in a book he published on the issue.
I adhere to the conviction that Black lives matter. So did the lives of Bulgarians during the 19th century and so does the memory for those who, like William Gladstone, fought to preserve them. I believe that a nuanced and deep understanding of the roles of historical figures and events is the best basis for fully understanding the painful history of racial oppression and its present-day legacies. Therefore, it saddens me to hear that Liverpool University has taken such a rash decision focusing on one single aspect of Gladstone’s political career without considering the rest of his political work, without considering his monumental contribution to humanitarianism and justice.
Gladstone may be a British Prime Minister, but he is also a Bulgarian national hero, and I am concerned that this decision will make current and prospective Bulgarian students – one of the larger student communities in the UK – feel less welcome and less represented on the university’s campus. Therefore, I would like to take this opportunity to urge Your Lordship and the University’s Council to reconsider the decision to rename a building named after Prime Minister William E. Gladstone in light of his entire life’s work rather than based on statements made during his youth.
Allow me, My Lord, to avail myself of this opportunity to present to you the assurances of my highest consideration!
Marin Raykov
* * *
До 18 юни 2020 г.
The Rt. Hon. Earl of Derby, DL
President of the Council
University of Liverpool
Foundation Building,
Liverpool – L69 7ZX
Милорд,
Изпращам Ви това отворено писмо, в контекста на наскоро обявеното решение на Университета в Ливърпул за преименуване на сграда, кръстена на министър-председателя Уилям Ю. Гладстон.
През историческия период, когато премахването на робството е актуална политическа тема (XVIII-XIX в.), българите в огромната си част се противопоставят на тази практика. Може би поради собствения опит на нашия народ като „рая“ в Османската империя, угнетен статут, който слабо надвишава този на робите, българите са изпитвали истинско съчувствие към поробените. Следователно е било естествено, че българските издания от периода на Възраждането дават моралната си подкрепа за каузата на Аболиционизма и за силите на Севера по време на Американската гражданска война. По-късно, когато българската държавност бива възстановена през 1878 г. – не без подкрепата на Уилям Гладстоун – първата конституция на България включва разпоредбата, че „всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става щом стъпи на българска територия“.
Това ме довежда до въпроса за Уилям Гладстон. Силно съм разочарован (и смятам, че говоря и от името на не малко българи, които работят и учат във Великобритания), че безспорно правилното отхвърляне на расизма и полицейската бруталност доведе в Университета в Ливърпул до, според мен, несправедливото решение сграда във Вашия кампус да бъде лишена от доброто име на Гладстон.
Намирам за изненадващо да видя, че целият живот и стойност на човек биват съдени единствено въз основа на негово слово, което той произнася в парламента в самото начало на кариерата си като 23-годишен депутат. Уилям Гладстон остава политически активен до над 80-годишна възраст. В рамките на дългата си и знаменателна политическа кариера политическите убеждения на Гладстоун еволюират драматично и той се превръща в пламенен критик на робството.
В допълнение към това Гладстоун подкрепя редица каузи, които някои от водещите тогава британски политици намират за противоречащи на националния интерес на страната. С други думи, Гладстоун подкрепя каузи, които са на първо място морално обосновани, а не непременно икономически или политически изгодни. Българите са една от нациите, които могат да бъдат благодарни за подкрепата на Гладстоун във време на остра нужда, в нашия случай – в един от най-мрачните ни часове.
След Априлското въстание от 1876 г. – вдигнато срещу османската система на робство и насилствено потиснато от османците, Гладстон става най-известната британска политическа фигура, активно противопоставяща се на „българските ужаси”, както той нарича масовите убийства на цивилни българи в книга, която публикува по въпроса.
Придържам се към убеждението, че животът на чернокожите има значение. Същото важи и за живота на българите през XIX век, както и за спомена за онези, които подобно на Уилям Гладстон са се борили за тяхното опазване. Убеден съм, че нюансираното и задълбочено разбиране на ролята на историческите фигури и събития е най-добрата основа за пълноценно разбиране на болезнената история на расовото потисничество и съвременните му отражения. Ето защо ме натъжава да чуя, че Университетът в Ливърпул е взел едно подобно прибързано решение, основаващо се върху един единствен аспект от политическата кариера на Гладстоун, без да взима предвид останалата част от политическата му дейност, без да отчита монументалния му принос за хуманитаризма и справедливостта.
Гладстон може и да е британски премиер, но той също е български национален герой и съм загрижен, че това решение ще накара настоящите и бъдещите български студенти – една от по-големите студентски общности във Великобритания – да се чувстват по-малко добре дошли и по-слабо представени в университетския Ви кампус. Ето защо бих искал да се възползвам от тази възможност да апелирам към Милорд и към Съвета на университета да преразгледат решението за преименуване на сградата, кръстена на премиера Уилям Ю. Гладстон, в светлината на цялостното му дело, а не само въз основа на изявления, направени по време на младежките му години.
Позволете ми, Милорд, да използвам тази възможност, за да Ви предоставя уверенията в моята най-висока към Вас почит!
Марин Райков
Image source: Bulgarian National Radio